„Не мога отделя слово и образ. Има образ, визуален, в словото и обратно има разказ в образа. Така, че не мога да ги отделя. Винаги ме е вълнувало това взаимоотношение – как един текст може да събуди много образи и как обратно, един образ, както казват, съдържа хиляда думи.“ Споделя визуалният артист Красимир Терзиев /на снимката/ пред „въпреки.com”.

Разговарям с него в пространството на галерия „Структура“, където е експонирана изложбата му „Реконструиране на предстоящото“. Забележителен проект! А предишния ден по инициатива на Дирекция „Култура“ на Столична община в Центъра за съвременни изкуства „Топлоцентрала“ бяха представени проектите за съвременно изкуство в градска среда, кандидатствали по Програма „Навън“ (Направление 1 – Градска градина - „Площадка „Мавзолей“ и Направление 2 - „Открито“) на Столична община. Проектът на Красимир Терзиев „Между миналото което е на път да се случи и бъдещето което вече е било“ е класираният на първо място в Програмата „Навън“. Затова, съвсем естествено нашият разговор паралелно върви в две посоки – изложбата в галерия „Структура“, която продължава до 12 март и за проекта му за площадката на мястото на бившия мавзолей.

Заглавието на проекта му за „Навън“ познаваме от книгата му „Между миналото, което е на път да се случи и бъдещето, което е било“, 2015 година, на издателство „Изток-Запад“ и изложбата му същата година в Националната галерия с куратор Яра Бубнова. И сега той отново тръгва с него в този проект като присъствие в публичното пространство на площадката на бившия мавзолей. Защо?