[...] новата инсталация на мястото на съборения мавзолей по-скоро ни предлага междинното състояние на едно условно настояще, притиснато „Между миналото, което е на път да се случи, и бъдещето, което вече е било“. Концептуалната творба на Красимир Терзиев цели да оживи историческото публично място, където още тежи товарът на едно отсъствие, на някогашно мощно присъствие, което като че ли не е оставяло никого безучастен. Омагьосаният кръг на композицията песимистично ни затваря във вече билото, в повтаряне на едно-и-същото, а неоновата светлина носи крещящ, предупредителен характер – един призрак все още броди из България. Но като че ли вече е настъпило време за екзорсизъм в процесите на преосмисляне на градското пространство, какъвто виждаме в дългоотлаганото демонтиране на Паметника на съветската армия.